Историята на Амилиус
Амилиус е първият, който е дръзнал да поеме на път и да се завърне в съзнателното присъствие на Бог. Когато видял нещастието на земните души – тяхната неспособност да се справят със земните изкушения – Амилиус обещал на Бог, че ще странства с тези душии ще им помага да си спомнят своя божествен произход. Той дал обет, че ще покаже на душите как да се освободят от капаните на материалното, в които силите и ангелите на мрака ги дръжали. Амилиус щял да се спусне постепенно в дълбините на материалния живот и оттам да поведе душите по дългия път обратно към хармонията, към рая на Божественото съзнание. Това бил единственият начин, по който той можел да помогне на ближните си души да си спомнят своето божествено наследство. И единственият начин, по който можел да го постигне, е като сам стане една от потъналите в забрава души.
Това бил грандизоен план и Амилиус получил благословията и обещанието на небесните пазители, архангелите и на Самия създател, че няма да тръгне на това пътуване сам. Божиите синове и дъщери – 144 000 на брой – щели да придружат Амилиус в превръщането му в смъртен. Те щели да тръгнат заедно с него към земния свят и щели да участват в голяма мисия за събуждане на душите, които били изпълнени с желания, но духът им спял. Задачата на Амилиус и онези, които щели „да се облекат“ в смъртно тяло, никак не била лесна – те щели да станат подвластни на законите на земната еволюция и някои уроци щели да бъдат усвоявани много бавно. Ако великите дъщери и синове на Бога, които щели да облекат тела от плът, вероятно и те щели да преживеят хилядолетия, преди да си възвърнат съзнанието. Тази възможност обаче била взета предвид в плана за изкуплението – ако душите все пак потънели в забрава, щели да рапзолагат с личните напътствия на висшите ангели и архангели, които неотлъчно пребивавали в Божието присъствие. Те щели непрестанно да им припомнят за истинската им мисия.
Докато мисията не била изпълнена и всяка душа, забравила Бога, не се завърнела, ангелите от висините щели да бдят, да пазят и да насочват не само отделните души, но и цели общности и народи. Всеки ангел щял да има определена роля в спасителната мисия, насочена както към душите, които помнели Бог, така и към онези, които Го били забравили. Ангелите щели да бъдат пратеници, идващи при душите в тяло, а посланията щели да бъдат предавани чрез сънища и видения, предзнаменования и знаци.
Всичко това обаче не било достатъчно, затова Бог работел с Амилиус за създаването на ново тяло, което да бъде връзка между духовния и материалния свят. Това била последната част на Божествения план, за да се подсигури земното му пребиваване. Постепенно създали модела на ново тяло в сферите на духа. Когато моделът бил почти завършен, били създадени духовните центрове, сързани с енергийна мрежа. Те давали възможност да се настрои в хармония с най – висшите сфери на небесната йерархия и от там да черпи творческа сила, умения, вдъхновения и божествени указания, докато живее на Земята. Тези центрове, наричани чакри на санскрит, създавали съвършено единство между материалния и духовния свят. Самият модел, вложен в духовното съзнание на единството тяло – душа гарантирал, че душата никога няма да изгуби хармоничната си връзка с божественото. Освен ако сама не избере да се откъсне от висшото познание, тъй като душата запазвала правото си на свободна воля.