Процес по Припомняне
Преди падането на Атлантида ние сме поемали прана едновременно отгоре и отдолу. По тръбата двата пранични потока се срещали в една от нашите чакри. Въпросът е къде и как се срещат двата потока прана. Това винаги е бил особено важен аспект от древната наука, която и до днес се изучава в цялата Вселена. Друга важна част от човешкото тяло е епифизата или пинеалната жлеза (третото око). Тя се намира почти в средата на главата и е основен фактор, от който зависи съзнанието ни. Тази жлеза е дегенерирала от първоначалния си размер, който е бил колкото топка за пинг-понг. Сегашния е колкото сухо грахово зърно, защото ние отдавна сме забравили как да я използваме. А когато не използваме нещо, ние го губим.
Някога праничната енергия протичала през центъра на епифизата
Според Джейкъб Либерман, автор на книгата „Светлината – медицината на бъдещето“, тази жлеза прилича на очна ябълка и в някои отношения наистина е око. Тя е кръгла и в единия от дяловете си има отвор; в него се намира леща, която фокусира светлината. Отвътре е куха и съдържа рецептори за възприемане на цветовете. Основното й зрително поле – макар това да не е научно доказано – е насочено нагоре, към небесата. Също както зрителното ни поле може да стигне до 90 градуса по отношение на посоката, към която са насочени очите ни, епифизата може да „гледа“ под ъгъл до 90 градуса по отношение на централната плоскост. Така, както не можем да видим тила си, епифизата не може да погледне надолу към Земята. Вътре в епифизата – дори такава мъничка и съсухрена – се пази цялата свещена геометрия и истинското знание за това, как точно е била сътворена реалността.
Всичко е там, съдържа се във всеки един от нас. Но днес ние нямаме достъп до това познание, защото по време на падането сме загубили паметта си, а без тази памет сме започнали да дишаме по друг начин. Вместо да поемаме прана през епифизата и да я движим нагоре- надолу по централната тръба, сме започнали да я вдишваме през носа и устата. Така прана минавала покрай епифизата, поради което сме започнали да виждаме нещата по съвършено различен начин.
Полярното съзнание
Започнали сме и да тълкуваме различно Единната реалност (чрез понятията за добро и зло или полярното съзнание). Полярното съзнание ни кара да мислим, че се намираме вътре в телата си и гледаме навън и че по някакъв начин сме отделени от онова, което е „вън от нас“. Това е пълна илюзия. Подобно възприятие изглежда реално, но в него няма капка истина. То е само една представа за действителността, която сме получили в резултат от падането. Например, каквото и да се случи, всичко е правилно, защото Бог управлява Сътворението.
( Дишане на прана, отваряне на трето око и много други техники за повдигане на нивото на съзнание и активиране на Мер Ка Ба – светлинното тяло, се практикуват по време на семинара „Пробуждане на Озареното Сърце“)
Връщането към нашето първоначално състояние
Ще поясня, че връщането към нашето първоначално състояние е естествен процес, който би могъл да бъде лесен или труден в зависимост от убежденията ни. Обаче, ако се заемем само с техническата страна на Мер-Ка-Ба, като например да коригираме начина си на дишане или да осъзнаем на ментално ниво безкрайните си връзки с всички форми на живот, това няма да е достатъчно.
Има поне още един фактор, по-важен дори от самата Мер-Ка-Ба, и той е да разберем, да реализираме и да преживеем Божествената любов. Тъй като това е Божествена любов, наричана понякога безусловна любов, тя е основният фактор, който позволява на Мер-Ка-Ба да се превърне в живо поле от светлина. Без Божествената любов Мер-Ка-Ба е просто един механизъм и ще има ограничения. А те никога няма да позволят на духа, който го е създал, да се завърне у дома и да достигне до висшите нива на съзнание – до онова място, където вече не съществуват никакви нива.
За да излезем отвъд границите на определено измерение, ние трябва да изпитваме и да изразяваме безусловна любов. Тогава нашият съвременен свят бързо ще се придвижи към това извисено място. Ние се отдалечаваме от мястото на разделението, където се възприемаме като същества, които се намират вътре телата си и надничат навън. Тази гледна точка скоро ще изчезне. Ще бъде заменена от друг поглед върху действителността. Тогава ще имаме усещането и познанието, че сме в абсолютно единство с всичко живо; и това усещане ще нараства все повече и повече, докато се придвижваме нагоре през всяко измерение по пътя към дома. По време на семинара “Пробуждане на Озареното Сърце“се практикуват някои специални методи за отваряне на сърцето – към пламенната, състрадателна, безусловна любов – така че да можете да я преживеете директно. Ако просто позволите това да се случи, може би ще откриете неща, които досега не сте знаели за себе си.
