Свещеното сърце
“Сърцето е единственото място, където навлезем ли, спираме да изпитваме страх, защото тогава осъзнаваме връзката си с Бог. Започваме да осъзнаваме как работи реалността, а също и как точно се проявяват страховете ни и всички емоционални и ментални травми. Тогава можем да ги заменим с позитивно възприятие, защото ако не го направим те ще си стоят там като фиксирани молекули на страха.
Мога да потвърдя всичко това от личен опит. Животът изведнъж придобива друг отенък – всичко ни става по – лесно и приятно, защото започваме да усвояваме енергия на безусловна любов. А това е енергия, която единство гради, без да разрушава. Започваме да се вслушваме в тялото си и да градим своята реалност отвътре навън.
Тези неща не са ни непознати. Винаги сме ги можели, но след падането на нивото на съзнанието сме ги забравили.
Когато започнете своето пътешествие, медитацията в трето измерение е много благоприятна и ви носи усещане за баланс и хармония. Медитацията всъщност е началото на едно много дълго пътуване. Пътуване, което е строго индивидуално за всеки един от вас, защото всички ние сме перфектни и уникални в своята същност. По този път трябва да тръгнете със силно намерение и безусловна вяра. Вяра, която не би трябвало да подлагаме на съмнение. Защото ние вярваме, че не можем да летим, но има хора, за които това е ежедневие. Виждал съм хора, които се учат и успяват да се отделят от Земята, а и също такива, които се носят във въздуха.
Ще ви дам за пример групата на махариши в Охайо . Видях една жена да се издига вертикално нагоре и един мъж да се движи хоризонтално над земята. Има и учители, които се издигат до тавана и в продължение на дълго време и стоят там горе и гледат надолу. Но ние не вярваме в това. И понеже не вярваме, за нас то е невъзможно.
Ще ви дам още един пример, нека си спомним историята на Иисус. Който, ходейки по вода, се е приближил до учениците си, които в този момент са били на лодка в езерото. Тогава първи го видял Петър и казал: „Учителю, какво правиш?“ И Иисус му отвърнал: „Ходя по вода, Петре. И ти можеш, ела при мен.“ В същия този миг всички бариери в съзнанието на Петър се изпарили и той тръгнал по водата към Иисус. Но в един миг съвсем миниатюрна клетка някъде в тялото му се осъмнила и той си казал: „Как така ще ходя по вода? Това е невъзможно!“ В същия миг започнал да потъва. Тогава Иисус го хванал и го попитал: „Защо се усъмни, невернико?“
Библията обаче е пълна с неща, които по начало не са били там. Много от написаните истории са вкарвани доста по – късно. Идеята за ада е точният пример. Малко преди смъртния си одър Папа Йоан Павел Втори споделя, че ад всъщност не съществува. Той е измислен от църквата, за да държи масата в страх и подчинение.
Иисус обаче е бил реална личност. Тои наистина умира, но понеже е бил обучаван в древните школи по мистерии, е знаел как да умре съзнателно и е превърнал тялото си в чиста светлина. Това е съвършеният пример за Възнесението, но има и много други, които променят хората, повярвали в учението му.
Отново Папа Йоан говори за свещеното сърце на Иисус и за истинското християнско учение. Учение, което е било преобразено двеста години след новата ера, когато гърците въвеждат християнската религия в света. Те буквално цензурират голяма част от ученията, защото не са могли да ги контролират. Изхвърлят множество книги от Библията, защото там се е говорило как всяко човешко същество може директно да се свърже с Бог в сърцето си. Могъщо знание, което гърците не са искали да стига до всички. Искали са да създадат религия – политическо – религиозен формат, който да контролира хората и да организира цялото общесто според техните интереси.
Когато четат Библията хората приемат, че четат Божественото слово, но в действителност мога да ви дам примери за много промени в текста. Например Иисусовият ученик Тома, който е наричан „Христовия блзинак“, тъй като според преданията са имали голяма визуална прилика, също е написал евангелие, което е било изхвърлено от Библията. Изхвърлено е заради първото изречение: „Бог е в нас и във всичко около нас.“ Църквата не е могла да приеме тези думи, защото те дават твърде много власт на обикновените хора.
Иисус говори за сърцето като център или място, където можем да общуваме с Бог. Същото твърдят и индусите в тяхната свещена книга „Упанишади“ , написана 6000 години преди Хр. Тайната е в сърцето ни и ако достигнем до това Миниатюрно пространство, ние ставаме едно с Бог. Аз вярвам, че той е искал да ни каже точно това.”
Друнвало Мелхизедек