..и така, моята история.
Винаги съм имал интерес към духовния свят (този в нас самите), но може би просто не съм бил готов да ми се разкрие в дълбочина. Преди около 6 месеца се запознах с Пламен и нещата започнаха.
Първоначално бях леко стресиран и в главата ми бяха мисли от типа „мале мила, къде попаднах; какво става; това е схема, лудост; т.н.“, но интереса в мен ме надви и продължих да дълбая в тази посока. Изгледах и присъствах на всички семинари и всички лагери, без 1. И в резултат на това живота ми няма нищо общо.
Все още се уча да използвам инструментите от семинарите в живота си, но дори с това, което съумявам да използвам в момента се чувствам уникално. Може би най-големият подарък до тук бе да разбера, че аз никога не съм обичал себе си, може да звучи странно, но съм сигурен, че има доста хора, които също не се, просто не го съзнават. След доста борба и повтаряне на „Обичам и одобрявам себе си“ в огледалото нещата започнаха да се променят. Първият път започнах да си се смея и с да си казвам „Дабе, бягай с тия глупости“.. сега вече си се кефя.
В резултат на това започнах лека-полека да отстоявам себе си.
Да си казвам мнението и желанията, да споделям как се чувствам, да медитирам, да тренирам, спрях да пуша, да пия кафе, мноого рядко ям месо.. не съм се насилвал, просто спрях да имам потребност от тези навици. Дори напуснах работа, за да имам време за себе си и София, която непрестанно ми помага да излизам от халюцинациите, в който се вкарвам и ме подкрепя. Това е само една стъпка от моето развитие и аз виждам хубава промяна в себе си, близките ми също споделят това мнение. Безкрайно благодарен съм за всичко, случило се тази година и най-вече на Пламен, който ни води търпеливо по пътя! С нетърпение чакам следващите лагери и семинари! ❤️
