Трансформация Мартин Минков



Година на пробуждане

На тази дата 19.06., преди точно една година, започна моето пробуждане на лагера във Враца, воден от Пламен Топузов. Мой учител, пример и приятел. Подходих с доза недоверие и огромно любопитство. Няма да лъжа, имаше и щипка скептичност. НО нещо дълбоко отвътре ме дърпаше, без да имам думи да го опиша… и се пуснах по течението. След една година вече, започнах горе-долу да чувам частица от това, което се опитва да ми предаде. И започнах да виждам, как тази чута частица ми пренарежда съзнанието и следователно реалността наоколо.

Запознах се с хора

пред които мога да бъда повече себе си. Хора, с които да се смея и да плача дори, което преди беше непонятно за мен. Без да ме съдят или да се смеят. Започнах да разбирам защо дадени неща в живота ми са по точно този начин, по който са. Защо неща във миналото изобщо са ми се случили и къде са ме довели. Позволих си да чуя някого, докато преди слушах само себе си и мачках околните. Цялата година мина за миг, даже още ми е трудно да повярвам, че са минали 365дни. А пък аз вярвам в доста неща и като цяло лесно си представям щяло и нещяло. Сега съм в процес на учене на изкуството да бъда тук и сега, в това времепространство. А не когато постигна дългоочаквана цел, да си задам нова и да тръгна веднага, без да се насладя на момента. Та хора, ако не се наслаждаваме на момента, какво правим изобщо тук?

Научих се

и да изразявам това, което мисля, чувствам или изживявам. Да си кажа, като ми е трудно и се нуждая от подкрепа. А не да го стискам в себе си, за да не нараня близките си. Хора, изразявайте нещата, които ви тормозят, тежът или пречат, защото ако не ги изкарате във външният свят, тези неща ви разболяват! Това какво ще си помислят или направят другите е техен избор и те си носят кръста, вие сте споделили. Ако нещо във вънешн човек ни дразни – или ние го правим същото или не можем да си го позволим.

Научих се да обичам себе си

Някога поглеждали ли сте се в огледалото и да си се изкефите? Ама така искрено на себе си. Да си кажете „Маняк, обичам те“? Защото аз никога не бях. Като го направих за пръв път ми беше даже неодобно и неловко.. почнах да се смея. Но ако ние не обичаме себе си, как ще обичаме някого отвън? Как ще налеем вино в чашата на любимият човек, като каната ни е празна? Нека напълним първо себе си, после да наливаме наоколо. Винаги съм се чувствал неразбран и самотен, дори и със 100 човека наоколо. Мога спокойно да кажа, че намерих приятели, сродни души, любов и още много, много неща. А знате ли коя е най-хубавата част? Аз съм едва на 21 и цялото това невероятно пътуване тепърва започва! 😍

Излекувай ума си и той ще излекува всичко останало.“ – Амилиус 🔝

П.С. Всичко това е моята лична гледна точка, сглобена благодарение на хората и знанията, които срещнах и събрах през тази година! Благодаря на всички ви! 🙏🏼



Количка

Виж количката


Търси
Количка
Няма продукти в количката!
Продължи пазаруването
0

Creative Digital Studio - EME.bg