Трансформация Симона Стойчева
Първата ми среща с Пламен беше преди 4 години. Тогава бях на 21 години, имах всичко, което желая. Учех това, което искам, имах партньор до себе си, с когото се обожаваме до ден днешен, бях заобиколена с верни приятели, работех това, което обичам, пътувах на прекрасни места, ходех на различни артистични курсове, които аз пожелая. Също имах живи и здрави родителите, забавен брат, чувствах се красива, но въпреки това усещах, че нещо пропускам, усещах празнота и сякаш не правя това, за което съм дошла. Беше ми трудно дори да го кажа на глас.
Чувах, че хората около мен имаха истински проблеми, аз нямах право да се оплача или да кажа, че се чувствам тъжна и объркана и че нещо ми липсва при условие, че дори аз не знаех какво е то. Един ден, когато реших да споделя как се чувствам на една от най-близките ми приятелки от гимназията ,с която по-рядко се виждахме точно в този период, тъй като тя много пътуваше, последно си беше дошла от Бали. Тогава моята приятелка ми отговори, че знае какво ще ми помогне и че е добре да й се доверя. Разказа ми с две думи за семинара Алхимия на Съзнанието на Пламен, който беше след няколко дни. Трябваше да реша на момента дали да се запиша или не и да дам капаро, в случай че реша да отида. Тогава отворих портфейла си и си спомням, че имах точно толкова пари, колкото трябваше да дам и реших, че това е знак. Затова го направих и оттогава живота е коренно различен.
Първият ден
в които се запознах с Пламен, изключително много се бунтувах. Спомням си, че като го видях си казах, че той не изглежда като духовен учител – нито е възрастен, нито има брада, нито е супер слаб, защото бях чувала, че духовните учители се хранят от слънцето и че трябва да е супер фит и да говори загадъчно. Той беше точно обратното на моите представи, казах си ще му дам шанс, само заради моята приятелка. Буквално подлагах на съмнение всичко, което той казваше и след няколко часа лекция, когато дойде време за медитация, тогава се зачудих дали да си тръгна. Хахаха, не стига, че слушах шантави неща, та сега и да медитирам. Това за мен е непосилно, аз дори нямам фантазия, камо ли пък дарба да виждам елементи в мен, доста се стресирах.
Разбира се пробвах
всичко го правеха, беше ми неудобно да си тръгна, оказа се, че виждам дори и усещам разни неща, брей, че фантазия имам си помислих. На втория ден седнах до Пламен, както ме инструктира моята приятелка и медитациите сякаш бяха истински. Той доста ми помагаше, започнаха цели филми да ми се прожектират. Мисля, че тогава повярвах, че май медитирам. След семинара имахме домашно сами 21 дни да медитираме, аз отново се бунтувах и се питах- как това да медитирам може да ми промени живота и да направи, всичко, за което слушах на семинара. Не вярвах, но го правех, казах си може пък да стане нещо, нека да видим. Същевременно толкова много исках да проверя дали е прав Пламен, че започнах да чета над темите, за които той говореше, само, че казани от други учители и когато нещо съвпадаше от няколко различни автори го тествах върху себе си. Така започвах да се доверявам на чутото и да медитирам по – смело.
Дойде време да посетя и неговия най-обсъждан сред учениците му семинар “Пробуждане на Озарено сърце”, все пак вече бях му се доверила на някаква степен. Първото нещо, с което започна семинара бе да се хванем всички хора в кръг за ръце и да затворим очи. Тогава толкова мисли ми минаваха през главата, че съм в някоя секта и супер много ме е страх, молех се на Господа да ме пази, та чак ми прилоша и излязох от кръга. Исках да си тръгвам, но Пламен спря и дойде супер загрижен да ме попита как съм и тогава не знам той какво направи, но всичко се промени, сякаш усетих истинската му добронамереност и желание за помощ.
Осъзнах
че той го прави за мен, а не за себе си, не да ми се докаже или да спечели нещо от мен, а за да ми помогне, да разбера себе си. Осъзнах, че греша, че ме е страх от неясното и че без доверие в него и в процесите, няма да видя резултат. Бях свикнала всичко да разбирам в училище и в университета, а тук ставаше нещо супер различно и ново ,в което очевидно се чувствах невежа. Хората говореха за енергии, за усещания, аз дори не знаех дали усещам нещо. Толкова бях загубила връзка със себе си, изобщо не знаех какво се случва. Пълна каша настана в главата ми и в живота, интересите, които имах преди срещата ми с Пламен угаснаха и се породиха нови, далеч по – истински и удовлетворяващи ме.
Казах си, че съм живяла в заблуда досега, дори жалих хората около мен, които си мислеха, че са щастливи. Те не бяха изпитали това невероятно усещане на истинско доволство и връзка със самия теб, не чуваха истинските си желания и живеят по инерция. Исках да им помогна и разбира се започнах с моето гадже, при първа възможност го заведох на лагер на Пламен. Приятеля ми се впечатли, изобщо не изпита това недоверие към него, което аз изпитвах в началото. Оказа се, че гаджето ми напредва много бързо в осъзнаванията си и така заедно поехме по един много интерес за нас нов свят, далеч по – смислен и носещ ни радост.
Благодарение
на всичко научено от Пламен, освен емоционалния си свят, аз подобрих и физическото си здраве. Често боледувах от ангини, а когато бях здрава, кашлях без да знаят лекарите от къде и пиех лекарства за потискане на кашлицата. Личната ми лекарка, както и майка ми, вече се бяха отказали от мен, антибиотиците не ми помагаха при ангината. Тогава започнах да прилагам медитациите на Пламен и ходене в планината. Научих от него, че поради моите емоции и чувства се пораждат физическите ми неразположения, които бяха чести. От вече 4 години не съм боледувала дори и хрема, камо ли да съм пила лекарства. Живота ми тотално се промени в грижата за мен самата.
Друг много важен за мен аспект бе комуникацията ми с родителите и най-вече с баща ми. Преди да срещна Пламен, аз не си говорех с моя баща, само му крещях или му се дразнех, а той беше толкова добър с мен и мислех, че това е нещо нормално за един млад човек. Научавайки се от семинарите как да общувам, разбирам и уважавам себе си и хората остреща, връзката ми с родителите е много по – силна. Не си викаме, ядосваме или съдим, усещам подкрепа, силна грижа и любов, разбира се по техния начин. Вече всички мои приятели, дори и някои от шефовете ми, са се докосвали до познанието на Пламен, било то чрез лекции, семинари или коледните партита.
Определено живея нов, по – осъзнат, здрав емоционално и физически живот!!!! И предавам всичко това на хората около мен. Благодаряяя ти, Пламен!!!
