Последвай себе си към своето духовно израстване и самоусъвършенстване

Когато човек намери кураж да последва себе си към своето духовно израстване и самоусъвършенстване

Човек отделя голяма част от времето си за работа, за други хора или за безсмислени забавления, породени и движени, от болка и суета. В такива случаи нежеланите казуси, които изникват в живота ви, ще започнат да се задълбочават. Финансови проблеми, раздели, семейни драми и всякакви инциденти ще зачестяват. Тогава и вие неосъзнато започвате да увеличавате дозата болкоуспокояващи (алкохол, цигари, наркотици, захар, кафе и лекарства). Така човек замъглява своята ясна преценка за света и хранейки егото си със суета, именно така започва да разделя своята вселена на съзнание и подсъзнание. На това, което му се иска да вижда и на това, което не може да приеме. От тук нататък, единственият вариант да продължи напред и нагоре, е човек да намери сили и да бъде искрен към себе си.

Този момент е неизбежен, той не може да бъде прескочен, колкото и да ни се иска понякога. Може само да бъде отлаган, живот след живот, но всеки следващ път става все по – трудно да се игнорира този етап от процеса на Възнесението, защото това е изначалният избор на душата. Рано или късно човек ще почувства, че е готов да продължи. Тогава идва неизбежният момент, в който всеки близък се опитва да те разубеди, да те разклати със своето недоверие в процеса, през който ти преминаваш. Хората започват подсъзнателно да ти завиждат за куража и ще искат да те върнат обратно във врящия казан. Това е момента, в който ти трябва да намериш сили да продължиш, въпреки всичко, да продължиш по пътя на духовните практики и себепознанието.

След това човек стига до етапа на трупане на информация за това, кой всъщност е той и за какво е тук, каква е причината той да се намира точно в този момент, точно на това място. Тази информация постепенно ще го насочи към дълбоки себеосъзнаване и прозрения за самия себе си. И така след дълго себеопознаване идва момента, в който човек ще може да се изправи срещу своята дълбоко скрита тъмна страна и да я опознае. Страна, която е част от него самия, но той умело я е криел в най – дълбоката тъмница на своето подсъзнание през всичките си животи до сега. Тогава остава само последното препятствие, когато ще му се наложи да преживее и то е да приеме себе си, такъв какъвто е. Накрая ще трябва да се изправи срещу самия себе си и когато премине през болката и изживее най – дълбоките си страхове, ще разбере, че всичко е било една илюзия и всичко, което ще вижда след това ще бъде само Светлина.

След известно време ще започне да разчита светлината и ще разбере, че това е мястото, на което ни чакат всичките древни учители, които са намерили смелостта да стигнат до там…Иисус, Буда, Мохамед, Кришна…, те винаги са били там, на мястото отвъд болката и страховете, отвъд религиите и илюзията на разделението. Място, на което любовта е начало и край на всяко действие. Място, на което човек разбира, че той е Божественото дете и цялото изобилие на Вселената е на негово разположение сега и завинаги.

Пламен Топузов

Етикети вселена, духовно израстване, изобилие, медитация, самоусъвършенстване, светлина, себепознание