Антония Андонова – „Трансформирай живота си за 7 дни“

Като начало, интересен момент е че аз не планувах да участвам на този семинар. Записах на един, после смених за друг, после за него пак трябваше да сменя, като в крайна сметка моята единствена възможност беше да се запиша на Този семинар, случайност нали, или пък не . Във всеки случай благодаря ти

И така, нямах очаквания за този семинар, даже не знаех защо съм там, но пък имах спокойствието, че със семинар на Пламен няма как да сбъркам. А това, което Пламен разкри пред нас беше феноменално. Не просто разговори за духовно и материално, той ни показа План за действие, последователни стъпки, а от нас само силно желание (не че е малко де ).

Още на първата медитация от семинара знаех, готова съм, давайте, започваме.

И така от първият ден започна интересното. Различно от очакваното този понеделник мина доста спокойно. В него трябваше да отпуснем всякакво осъждане и вина в е ежедневието си, което само по себе си не е лесна задача. Като типично въздушен човек, аз си се вдигнах „над нещата“ и деня мина успешно.

Да обаче, живота не е само в облаците (колкото и да ми се иска). Вторият ден беше за свързване с Майката Земя, което успя да ме заземи и да ми покаже, че тук и сега, оферти за осъждане и вина, колкото искаш… и трудното започна.

След тези два дни разбрах, че да отпуснеш осъждане и вина, не означава да си над нещата за живота, а означава, да ги видиш, да ги усетиш, и да избереш дали и как да реагираш.

Сряда и четвъртък като дни на благодарност и благословия бяха най-спокойните дни в живота ми. Няма да забравя как в четвъртък излязох навън до магазина и благославях абсолтюно всичко. Толкова добре се чувствах, че не можех да сваля усмивката от лицето си през целиятпът. Интересна гледка съм била със сигурност .

Стигайки до петък, като ден в който трябва да заложим мечтите си, вече усещах конценпцията за мечта по доста по различен начин от преди. Сякаш всичко вече беше толкова хубаво че се чудех за какво да мечтая. А то просто мечтите ми бяха други. Ако преди мечтата беше просто очакване нещо да се случи, то сега беше желание с вяра – да посмееш да си поискаш и да разчиташ на процеса, че ще го получиш в най-подходящия за теб момент. Така се случи и че през този ден правех неща, с които не се занимавам всеки ден, но обожавам, та посадих мечтите си и във материалния свят . Междудругото, едва много малка мечта, която дори не знаех че съм заложила в петък, се изпълни още в събота.

През събота отдадох времето за себе си, но и за разлика от обичайната ми апатично поведение, исках и отделих време и на семейството и близките ми. Този път успях доста по добре да разбера тях и ситуацията от тяхната гледна точка, което за мен е доста трудно, точно във връзка с апатията.

И в неделя, стоях и наблюдавах… Колко различно е всичко вече … не само след една тази една седмица, но и след лагерите и семинарите на Пламен, на които бях тази година. Осъзнавам за много хора колко странно може да звучи това, но наистина аз усещам как се променям с вскеи ден, и не само виждам как роднините и близките ми се променят около мен. И все за добро!

Още нещо, което успях да науча е искреността към себе си – да бъдеш честен пред себе си за това какъв човек си и съответно да не се заблуждаваш че не си достатъчен и да искаш да се напаснеш за хора и ситуации.

И в обобщение – искреност и самодосотатъчност със себе си, така знаеш доколко и как да бъдеш искрен и съобразителен с другите. От друга страна уважението към теб самия ти дава възможността да избереш да не осъдиш и да не се обвиниш, защото Ти самия си повече от една реакция!

И така, продължавам с втори цикъл от 7 дни, пожелайте ми успех. От седмица наред ме напътстват и навсякъде комбинации от 111 всеки ден, така че съм убедена, че съм по своя правилен път, а пък всичко друго е въпрос на търпение в комбинация с действия.

Благодаря ти, Пламен ! За напътствията, за разбирането, за подкрепата, за това че обясняваш всичко на лесен и достъпен за нас език, за желанието и труда който даваш от себе си, Велико е!