Срещата ми с Пламен Топузов преди около 2 години тласна живота ми в коренно различна посока. Помня как ‘съвсем случайно’ отидох за първи първи път на един от неговите семинари: “Алхимия на Съзнанието”. Заглавието достааа ме грабна, хора, тъй като съм търсач на Истината. И оттам насетне всичко започна да си се нарежда лека-полека от само себе си. Семинар след семинар. Лагер след лагер. Да, няма да ви лъжа, преминах и през трудни моменти, тъй като напълно осъзнавам, че това е един продължителен процес и не става от днес за утре. И така неусетно изминаха 2 години, та до днес, на който ден се проведе един от най-новите семинари на Пламен, а именно Непознатата страна на Човешкото Съзнание.
Премина супер успешно от моя гледна точка. Попринцип нямам очаквания за който и да е семинар. Просто се впускам, пак казвам, без никакви очаквания. Както казва едно момиче/жена, на която супер много се възхищавам: “Най-смелите решения съм вземала спонтанно и винаги остават незабравими спомени след тях.”
Направихме общо три медитации по времето на този еднодневен семинар, а Пламен супер умело ни вкара дълбоко в дебрите на нашето подсъзнание. Много съм щастлив затова, че се запознах с тази уникална душа – Пламене, брат, едно огромно благодаря!
И на трите медитации се разплаках. Буквално дъжд от сълзи се стичаше по двете ми бузи. Но тази, която ме докосна най-много беше първата такава.
Медитацията беше супер силна за мен. Още в самото начало знаех как ще завърши тя и веднага помирих двамата “участници” – детето и родителя – материалното и духовното его. Ще опиша кратко и какво се случи на самата медитация: Детето беше свито и седнало в един ъгъл, а родителят му говореше на висок тон….. И понеже вчера “съвсем случайно” попаднах на едно видео, в което главната идея бе да покаже реакцията на деца – 3-4 годишни седнали на диван и в същия момент един от техните родители лягайки на дивана и слагайки главата си в скута им – реакцията на децата беше неописуема – щастие, радост и дори прегръдки. Та, и при мен се получи нещо подобно. Разбраха се помираха се и накрая се прегърнаха, дори и се разплакаха едновременно – от щастие, разбира се. Смея да твърдя, че вече са в прекрасни отношения. Наблюдавайки ги отстрани съответно и аз пуснах някоя друга сълза. Никога не бях плакал толкова на медитация. Беше фантастично. Думите бледнеят.
След тази първа медитация, излязохме в почивка. Не беше минала и една минута и баща ми ми се обади по телефона, а тъй като предишния ден така да се каже си “поговорихме” – той беше малко агресивен , а аз си бях супер дзен, спокоен и даже в същия момент се сетих за едно изречение на Пламен, което се е запечатало в главата ми – че единственото нещо, над което човек има контрол е неговата реакция…. Та като се чухме по телефона, все едно нищо не се беше случило – държеше супер нормално с мен. Давам ви този пример, за да ви споделя, че всичко се променя във външния свят, само чрез една медитация, когато човек се обърне навътре към себе си. Тъй като светът, който виждаме отвън е проекция на това, което се намира вътре в нас самите. Ще го кажа по друг начин. Всичко, което виждаме отвън сме си го създали Ние, Ние и само ние. И оттук логически следва, че и ние сме тези, които можем да го променим.
След като приключихме разговора, просто усетих, че трябва да изляза малко за да се разсея от дълбоката и мега силна медитация. Реших да се разходя из някой парк, а къде по-прекрасно и красиво място от Младежкия хълм – едно от любимите ми тепета. Та, отивай там ми направи огромно впечатление, че има доста родители, които са излязли в този хубав и слънчев ден, заедно със своите дечица. А това, което най-много така да се каже ми се ‘наби на очи’ беше отношението им един към друг – комуникацията, разбирателството, което имаха помежду си. Наблюдавайки ги и разчитайки знаците във външния свят ме сведоха до осъзнаването, че всичко във вътрешния ми свят се бе променило. А хора, това е вторият пример, който показва, че медитациите работят и то на момента. Не след седмица или месец, а на момента!
И да, изисква се работа, за да се затвърди това цялото нещо. Няма да ви лъжа. Но дори и вие знаете, че като за първи път се захванете с нещо, което досега не ви е било познато и сте в самия му старт – в началото е малко трудничко. Но с течение на времето практикувайки даденото нещо, вие ставате все по-добри и по-добри. Така че действайте, хора, ако искате да има някаква промяна във вас самите – медитации , семинари , лагери , пътувания , обучения, книги – каквото и да е. Направете го за себе си! Най-важното е: инвестицията в себе си!
Това е от мен за сега!
Чао и до нови срещи!