Здравей Пламен,
пиша ти чак сега защото бях заета с изпълнението на поръчки и изпращането на пратки (рисувам картини). Засилването на продажбите започна още на втория ден от семинара в Пловдив и продължи 2 седмици. Разбира се не ми е било въобще това целта, но така се случи. Когато се прибрах започнах веднага да действам по поръчките и изпращането и нямах време да обмислям какво се случи на семинара. В бързината това, което забелязах е, че ми се случват ситуации, които ме придизвикват или да се ядосам или да се поддам на желанието да осъждам хората. Беше ми много по-лесно от преди да съм наблюдател и да реагирам осъзнато. Също забелязах, тоест първо хората ми казаха, после аз видях, че на няколко пъти като вляза в магазин и продавачите ми казват, че съм им на кадем. Зад мен влизат няколко клиента и става струпване, а преди това е било пустуш. Ей такива дребни житейски неща с голямо значение за мен. Въобще не съм ходила ни в космоса, ни в Египет…Засега имам много работа с ежедневието и хората около мен (в медитациите си).
На моменти усещам безусловната любов (и преди семинара ми се е случвало), усещам единство със всичко, все едно се разтварям, но засега са само мигове.
По осъзната съм.
Без кафе можело…по малко се наострям.
Кое най-много ми хареса в семинара?
В началото имаше хора, които ми бяха антипатични. (Не си от тях. Ти ме очарова още на презентацията си при Труфка преди 4 гидини. Чудех се аз защо е толкова светло около главата ти тогава, а ти сигурно си напомпал лъчите…)Без още да съм общувала с тях, просто такова усещане на антипатия. На чело по антипатичност беше Лозко. Дали защото прилича на Плевненлиев – незнам. На всичкото отгоре бяхме партньори в първите упражнения. И какво се случи? Постепенно по време на семинара антипатията се стопи и се замени с приятелско чувство. Накрая с любов. Сега с удоволствие бих участвала в упражнения с Лозко.
Котето въобще не реагира на лъчите…
Ако научиш нещо още за стабилна и постоянна връзка със Земята, моля те сподели ми.
Поздрави на прекрасната Александра!
Казали и, че на няколко пъти я виждах как си реше косата с жълта овална четка за коса и нещо говори за косата си. Да не би пък да иска такава четка или като дете да е искала – четката изглеждаше детска.
Благодаря ти за всичко!
Обичам те!
Мартина Бойчева
