Обединяване на Свещеното Пространство на Сърцето и Мер Ка Ба ( светлинното тяло)

Статия написана от на 14.01.2016

Обединяване на Свещеното Пространство на Сърцето и Мер Ка Ба

“Сега ще споделя с вас какво преживях лично, когато обединих свещеното пространство на сърцето си с Мер-Ка-Ба. Смятам, че моят разказ ще ви обясни много неща. Имайте предвид, обаче че когато настъпи вашият час, почти сигурно ще преживеете нещо различно.

При мен то стана сякаш случайно, но разбира се, не беше никаква „случайност“. Седях и дишах в медитацията Мер-Ка-Ба, после се преместих в свещеното пространство на сърцето си. Влязох в пещерата си и се приближих до любимото си ъгълче в свещеното пространство. Седнах във „ваната“, пълна с разпенена, преливаща навън вода и се обърнах към стената – както много пъти досега. Без да мисля или чувствам нещо специално, просто се съсредоточих върху дишането си и усещах дъха си. Отворих очи и погледнах към каменната стена пред себе си. Тя започна да става прозрачна, както обикновено – само че този път скалата сякаш се изпълни отвътре с блестящо бяло сияние. То ставаше все по-силно и ярко, докато накрая пещерата просто изчезна, а аз целият потънах в мъгла от плътна бяла светлина и не виждах нищо. Сякаш внезапно ослепях. Беше много странно усещане, никога досега не бях преживявал нещо подобно. Не изпитвах страх. Въпреки това гърбът ми се изпъна и застанах нащрек. Спомням си как нагоре по тялото ми се издигна поток от енергия – нещо подобно изпитах, когато за пръв път се активира Кундалини и плъзна по гръбнака ми. Не можех да контролирам процеса. Каквото и да беше това, то просто се случваше и беше доста мощно. Бялата светлина започна да се разсейва и започнах да виждам себе си – как бавно се измъквам или изплувам от твърдата скала, минавам през повърхността на планетата и излизам в околоземното пространството. Измина цяла минута, преди да схвана, че се нося стремително нагоре към космоса, обгърнат от своето поле Мер-Ка-Ба. Инстинктивно усещах, че моето свещено пространство на сърцето и моята Мер-Ка-Ба някак са успели да се слеят, но нямах време да размишлявам върху това.

Погледнах назад и видях как част от Земята, толкова близка и позната, се смалява под мен. Виждах необятното космическо пространство, обсипано със звезди, и почти толкова грамадната планета под себе си. Преживяването беше едновременно шокиращо и невероятно вълнуващо. Какво го беше предизвикало? Не знаех. Нямах друг избор, освен да наблюдавам онова, което се случва с мен. Движех се с огромна скорост със своя „кораб на извисяването“ на около 1,5 км над повърхността на планетата. Под мен се простираше един първичен свят, осеян с джунгли, лесове, буйна растителност и обширни океани, но не виждах и не усещах никакво присъствие на животински свят. Щом си помислих, че искам да се приближа до повърхността, „корабът на извисяването“ се сниши в отговор на желанието ми.

Какво става тук? И по каква причина? През главата ми прехвърчаха толкова много въпроси. По някакъв начин знаех, че се случва нещо изключително важно, но същевременно не можех да правя нищо друго, освен просто да участвам в процеса и да наблюдавам сменящите се пред очите ми картини. И после осъзнах, че Бог присъства навсякъде около мен, че е вътре в мен и моето преживяване се ръководи от Божествените закони – каквито и да бяха те. Изведнъж осъзнах всичко; в мен нахлуха отговорите на всички мои въпроси; получавах незабавен отговор на всеки нов въпрос. Продължих да се рея над планетата и ми се струваше, че току-що съм се родил в една съвсем нова Вселена, която виждам за пръв път. Беше наистина изумително! Измина около час и аз сякаш се събудих от сън, изпълнен с образи и чувства от преживяното, които дълго се задържаха в съзнанието ми. После дни наред не можех да мисля за нищо друго.

Малко след това се появиха ангелите. Изглеждаха много доволни и сияеха толкова ярко – никога досега не бях ги виждал да греят така. Обясниха ми, че накрая съм преминал второто ниво. Да си призная, тогава не разбрах какво точно ми казват, но понякога загрявам доста бавно. Ангелите ми обясниха какво се е случило всъщност: Оста на моята Мер-Ка-Ба и оста на тороидното поле, генерирано от свещеното пространство на сърцето ми, се изравнили и се слели в едно, С други думи казано, тороидните полета на Мер-Ка-Ба и на сърцето се синхронизирали. Сега между осите на двете полета има само 7-8 см, но със същия успех биха могли да бъдат и 500 км – ангелите следят внимателно това да не стане отново по някаква случайност; сърцето и умът трябва да се държат разделени, докато не настъпи подходящият момент. Освен това те ми казаха, че преживяването сигурно ще бъде различно при всеки човек, но би било полезно хората да бъдат предупредени за такава възможност и да се запа-сят с търпение. При някои синхронизацията може да настъпи много бързо, а при други да отнеме години. Когато и каквото и да ви се случи, знайте, че е съвършено и със сигурност следва Божествения план. Накрая ангелите ми казаха, че когато някой се почувства готов, би било много добре, ако опита да използва както образите на ума, така и сънищата на сърцето, за да види и да усети как двете оси се сливат в едно, но да започне без никакви предварителни очаквания. Бог сам ще избере подходящия момент, а що се отнася до нас, ние не можем да направим нищо, за да му повлияем. Всичко се случва тогава, когато е най-подходящият момент.“

Друнвало Мелхизедек


Етикети ,



Коментари

Коментирай



Количка

Виж количката


Търси

Creative Digital Studio - EME.bg